Част 1
Въведение в ендоваскуларната хирургия
Днес ендоваскуларната хирургия се дефинира
като форма на минималноинвазивна хирургия, позволяваща достигането и лечебното
въздействие върху променените артериални и венозни съдове във всички области на
човешкото тяло. За осъществяването им
най-често се използва пункционен достъп през феморалните (в ингвиналната
гънка) и брахиални (в лакътната ямка) артерии. В последните десет години на 21
век технологиите наложиха мощно развитие на ендоваскуларните процедури и днес в
съдовата хирургия на водещите европейски държави и САЩ те заемат
изключително висок дял от провежданите
интервенции. Много често в съвременната съдовохирургична практика се налага и
извършването на така наречените хибридни операции – едноактни интервенции в
които част от процедурите върху кръвоносните съдове се извършват по
класическият отворен метод, а другата -
чрез извършване на ендоваскуларни процедури. И двата вида интервенции
осигуряват много добри резултати, съчетани с минимална травма за пациента и възможно
най-къс болничен престой.
История на ендоваскуларната хирургия
Всичко започва с артериографията -
изследването, което позволява да станат видими патологичните изменения в
кръвоносните съдове – запушвания (тромбози) и стеснения (стенози).
Артериографията представлява метод за вкарване
(най-често чрез пункция и вкарване на катетър в кръвоносният съд) на контрастно
(видимо за рентгеновите лъчи) вещество в артериалните съдове, което
ги изпълва и визуализира измененията в тях. Изследването позволява както
поставянето на диагноза, така и
планиране на адекватно лечение от съдовите хирурзи.
За първата извършена ангиографска процедура
съобщава Barney Brooks през 1924 г.
Д-р Барни Брукс - лекарят извършил първата ангиография
Той публикува резултати от три ангиографии на
артерия феморалис, чиято цел е била да
определят нивото на предстоящата ампутация при изследваните пациенти
В Португалия през 1927 г. , Egas Moniz извършва първата
ангиография на каротидна артерия.
През 1929 година в Париж, португалският
уролог Reinaldo
Dos Santos изнася доклад пред Асоциацията на френските хирурзи в който описва
своят клиничен опит с 300 транслумбални аортографии – метод позволяващ
изобразяването на коремната аорта, нейните главни клонове и артериите на
долните крайници.
Рейналдо Дос Сантос
Всички тези първи опити за изобразяване на
кръвоносните съдове дават лоша визуализация поради инжектирането на
недостатъчно количество контраст и бързото му разреждане от движещата се в тях
кръв.
Големият пробив в ангиографските изследвания
идва след въвеждането на селективната ангиография с катетър,
Ангиография на коремна аорта, чрез въведен катетър в артерия феморалис
въведена за първи
път от шведът Sven-Ivar Seldinger през 1952 г.
Свен-Ивар Селдингер
Този метод позволява селективно
изследване на кръвоносните съдове в различните части на човешкото тяло.
Изхождайки от регистрираните изменения в
артериалните съдове, De Bakey развива тезата за
сегментното засягане на кръвоносните съдове от атеросклерозата – идея, върху
която е реализирана цялостната концепция за байпас операциите в съдовата
хирургия.
Патентованият през 1962 г. от Thomas Fogarthy
балонен катетър за вадене на тромби от запушените съдове e знаков признак за
наближаването на нова ера в лечението на съдовите заболявания. Приблизително по
същото време Charles Dotter от Орегон,
САЩ достига до идеята да монтира балон върху катетър, който при
раздуването си в стеснената артерия да я разшири.
Чарлз Дотър - бащата на съвременните ендоваскуларни процедури
През 1963 г. той извършва
първата дилатация (разширение) на стеснена феморална артерия с предложеното от
него устройство. Резултатите си публикува през 1964 г. в статията Transluminal
Treatment of Arterial Obstruction публикувана в списание Circulation, November
(1964, Vol. 30, pp. 654-670), в която описва 10 клинични случая и и
влиза в историята като бащата на интервенционалните (ендоваскуларни) процедури.
Ангиографии на първата ендоваскуларна дилатация на артерия феморалис - от ляво надясно - преди интервенцията, непосредстевно след процедурата, 6 седмици по-късно - за пациента отличен резултат.
