Вестник “Доктор” 7-14. 11. 2015
Вече има няколко
клиники и отделения в страната, където ендоваскуларните процедури са рутинна
практика.
Твърди доц. Д-р
Димитър Петков – ръководител екип на отделение по съдова хирургия в болница
„Тракия” – Стара Загора, преподавател в Медицинския факултет на Тракийския
Университет, републикански консултант по съдова хирургия, член на Националните
дружества по съдова хирургия, флебология и ендоваскуларна терапия, както и на European Society of Vascular
Surgery и International College of
Angiology.
През месец октомври
се проведоха две големи събития в областта на съдовата и ендоваскуларната
хирургия: Годишният конгрес на Европейското дружество по съдова хирургия и
Годишната Национална конференция на Българското национално дружество по съдова,
ендоваскуларна хирургия и ангиология. „И двете събития преминаха под знака на
най-важната и актуална тема в съдовата хирургия – все по-широкото прилагане на
ендоваскуларните („безкръвни”)
операции на кръвоносните съдове, - каза доц. Петков. – В някои държави повече от
половината процедури вече са ендоваскуларни. Искам да отбележа, че и в България
имаме значителен напредък в това отношение. Вече имаме водещи клиники и
отделения, в които ендоваскуларните процедури са рутинна практика. И
категорично твърдя, че в тях се работи по начина, по който се работи в цял
свят. На пациентът се предлага комплексно лечение - избира се най-подходящата
за него ендоваскуларна процедура или операция, т.е. болният получава медицинска
помощ на най-високо ниво. Вярно, че все още тези медицински центрове са малко
на брой, но по-важно е, че нещата вървят в тази посока”.
Вижте какво още каза
в интервюто за „Доктор” доц. Димитър Петков.
-
Доц.
Петков, кои състояния са „най-подходящи” за ендоваскуларните процедури?
-
Има болни,
които са подходящи за един тип лечение, а други - подходящи за друг тип
лечение. Това става ясно след като се извърши ангиография (цветна снимка) на
кръвоносните съдове. В зависимост от анатомичната локализация на стесненията и
запушванията и тяхната дължина, се преценява какво лечебно поведение да се предприеме.
Много често съдовите хирурзи използват и т.нар. хибридна хирургия, при която се
работи съчетано: в един сегмент ендоваскуларно се разширява артерията, а в следващият
сегмент оперативно се извършва байпас. Така че възможностите на съдовата
хирургия позволяват извършването и на трите вида процедури: ендоваскуларни,
оперативни и хибридни.
-
В
предишния ни разговор казахте, че в много държави рутинно се извършва
ендоваскуларно лечение при аневризма на коремната аорта (EVAR).
-
Така е. В
много държави лечението на разширението на коремната и гръдната аорта е рутинна
процедура. Ендоваскуларно се поставя устройство, което изолира кръвният ток от аневризмата
и болният живее без никакви рискове.
-
Доц. Петков, относно аневризмите на коремната
аорта, бих искала да ви попитам, какво е характерното за това заболяване?
-
Аневризмите
много често протичат коварно и безсимптомно. Болният не знае, че има такова
заболяване. Понякога може да има тежест и напрежение в корема, може да усеща
туптене. Но обикновено само когато аневризмата стане по-голяма, симптомите започват
да се усещат по-отчетливо и болният търси лекарска помощ. Част от аневризмите
се откриват и случайно - при ехография на жлъчен мехур например.
-
Да припомним важното и характерното и за
другите артериални заболявания.
-
Говорейки
за артериалните заболявания, свързани със стесняванията и запушванията на
артериите, е важно да се знае следното: когато болният ходи се появява болка ,
най-често в подбедрицата. Пациентът спира да почине, но след извървяване на нови
стотина метра, му се налага отново да спре. Това е един от по - ранните
характерни симптоми на хроничната артериална недостатъчност. При напредване на измененията в кръвоносните съдове се появяват
и болки в покой. В последните стадии на заболяването се
развиват гангрени, некрози.
-
Има ли консервативно лечение на тези
заболявания?
-
Да. Първи
стадий и в някои случаи втори стадий на хроничната артериална недостатъчност се
лекуват медикаментозно.
-
Доц. Петков, няма да е излишно ако попитам до
какви усложнения може да се стигне при болестите, за които говорим, ако не се
предприеме навременно лечение?
-
Най-опасното
усложнение при аневризма на коремната аорта е руптурата, т.е. тя да се спука и
болният да загине за минути. А най-тежкото усложнение при хроничната артериална
недостатъчност е развитието на гангрена и загуба на крайник.
-
Надявам се това да са много редки случаи. Медицината напредва, а и самите хора не биха
чакали.
-
За
съжаление, в някои от случаите няма възможност да помогнем на пациента.
Понякога заболяването протича толкова тежко, че няма възможна процедура или
операция, която да доведе до спасяване на крайника. И тогава, за съжаление се
преминава към ампутация.
-
Доц. Петков, ясно е, че напредъкът на
безкръвните операции е факт, но как стоят нещата с диагностиката, може би тук е
по-големият проблем?
-
Да,
определено може да се говори за напредък и в нашата страна. Тази година се
навършват 25 години, от извършването на първата “безкръвна” операция за
аневризма на коремната аорта (EVAR). Вече почти в цял
свят аневризмите се лекуват по този начин. И разбира се, все повече нарастват
възможностите за ендоваскуларно лечение на съдовата патология. Относно въпроса ви
за диагностиката и лечението на тези заболявания, мога да кажа следното: те са
проблем дотолкова, доколкото болният да открие специалистите, предлагащи
пълната лечебна гама от диагностични и лечебни процедури. Защо? На не малка
част от пациентите ни все още се предлагат или само класически операции,
независимо дали става въпрос за разширени вени или артериална недостатъчност
или само ендоваскуларно лечение. Принципът обаче е, че когато има индикации за
определен вид лечение, трябва да се прилага именно то. Проблемът в България е,
че все още не са много клиниките и отделенията, в които се извършва пълният
терапевтичен спектър. В тях специалистите предлагат това, което е подходящо за
болния, а не това, което могат. Болните трябва да се насочват към клиники и отделения,
в които могат да получат целия обем медицинска помощ. Именно затова хората трябва
да бъдат правилно насочвани за лечение и да имат възможност да направят
внимателно своя избор.
-
А не са ли личните лекари тези, които трябва
да насочват болните?
-
Ние непрекъснато
поддържаме отлична комуникация с общопрактикуващите лекари и те определено
вършат работата си, като насочват към съдовите хирурзи болните, които се
нуждаят от оценка и лечение. Хората активно трябва да търсят местата, на които
да им се предложи най-адекватното за тях лечение. Добре е да търсят и второ мнение.
За съжаление, често при нас идват пациенти, които казват: нямах друг избор. А
се оказва, че има варианти.
В края на интервюто Доц.
Димитър Петков обясни, че финансирането на стентовете и т.нар. медикамент
излъчващи балони за ендоваскуларните процедури, се поема от Здравната каса. Не
се покриват само устройствата за ендоваскуларното лечение на аневризмите. Той
изрази надежда, че и този въпрос ще бъде решен в близко бъдеще, тъй като е бил
един от най-дискутираните по време на Националната конференция на БНДСЕХАпреди
дни. „Ще продължим да работим в тази посока, - каза в заключение специалистът.
– Не може в цял свят EVAR да е рутинна процедура,
а ние да оперираме такива пациенти само по отвореният метод. Нека хората се
интересуват повече за здравето си, нека се информират допълнително и да правят правилно
своят избор. Здравето е най-ценното за всеки и пациентите сами трябва да търсят
решението”.
