понеделник, 24 февруари 2014 г.

Хронична Артериална Недостатъчност на Крайниците 
Част 3 - Лечение

Най-общо лечението на ХАНК може да бъде разделено на медикаментозно и оперативно.
Медикаментозното лечение се прилага при пациенти в 1 и 2 А стадий на заболяването
Тук най-често се използват вазоактивни медикаменти, водещи до подобряване на кръвоснабдяването в засегнатите от заболяването участъци.
Популярни медикаменти са Пентоксифилин и Дрозунал, които макар и действащи по различни механизми водят до клинично подобрение - увеличаване на клаудикационното разстояние, затопляне на дисталните участъци на засегнатият крайник.
Друг задължителен медикамент в лечебната програма са антиагрегантите - Аспирин, Плавикс и др. Тези медикаменти влияят върху способността на тромбоцитите и еритроцитите да участвуват във формиране на съсиреци в изменените от патологичните процеси артериални съдове и по този начин забавят прогресирането на артериалната исхемия.
Особено място в лечението заемат т. нар. простагландини - медикаменти, които влияят позитивно върху кръвоснабдяването на крайника. Те обикновенно се използват при лечението на иноперабилни пациенти. Класически представители на тази лекарствена група са “Проставазин” и “Иломедин”. Поради значителните странични ефекти тези медикаменти се прилагат само в болнична обстановка, под лекарски контрол.
Продължителното ходене е част от лечебната програма - с него се извършва “автогенна тренировка на колатералите” - организмът се подпомага да развие “заобиколни”(колатерални) пътища за кръвоснабдяване на засегнатите от стеснения и запушване участъци.
При пациентите с инвалидизиращо клаудикацио - под 50 м. и тези в 3 и 4 стадий на ХАНК е необходимо провеждане на агресивно интервенционално или оперативно лечение (реваскуларизация). 
Когато е възможно трябва да се прилагат т. нар. минимално инвазивни процедури - дилатация (разширяване) на стеснените участъци със специален балон, последвани или не от поставяне на устройство, пречещо на развитие на ново стеснение (стент) на мястото на увреждане на артерията.

Фиг. 1.  Дилатация и поставяне на стент в стеснена артерия (схема)

Когато това е невъзможно трябва да се премине към оперативно лечение - т. нар. байпас. Той може да бъде извършен в различни участъци на човешкото тяло - в корема (аорто-феморален, аорто-бифеморален, илео-феморален байпас с изкуствен кръвоносен съд - протеза) или в областта най-често на долният крайник (феморо-поплитеален и  феморо-дистален байпас с протеза или собствена автовена). Техниката най-общо може да бъде описана като заобикаляне на запушеният участък със собствена вена или протеза и насочване на кръвта под мястото на артериалното запушване.


Снимка 1. Различни видове протези използвани за заместване на увредените артерии.

Друга популярна техника е тромбендартеректомията (ТЕА), - премахване на стесняващите или запушващи съда плаки, последвани от възстановяване на съда с кръпка (“пач”), за да се избегне стеснение на мястото на интервенцията. Особено често тази интервенция се използва при лечението на стесненията на каротидните (сънни) артерии.


Разбира се, най точна преценка за лечебната програма може да направи само компетентен съдов хирург, а самолечението да доведе до загуба на засегнатият от различните облитеративни заболявания крайник.