събота, 30 ноември 2013 г.

Хронична Артериална Недостатъчност на Крайниците
Част 1 - Етиология и клинична картина

Хроничната Артериална Недостатъчност на Крайниците (ХАНК) е изключително разпространено заболяване, което се наблюдава в около 5-6% от населението над 60 годишна възраст и в над 20% сред хората над 75 години. В преобладаващата част от случаите се засягат мъже и пушачи. При жените рискът от развитие на заболяването нараства след настъпване на менопаузата. Причина за изявата на клиничната картина е намаленото количество кръв и кислород (исхемия), което достига до тъканите, поради прогресивно развитие на стеснения и запушвания на артериалните кръвоносни съдове на крайниците. Бавната динамика на увредите в артериите води до хронично прогресивно развитие на болестта, откъдето идва и нейното име.
Най-честа причина за развитие на заболяването е атеросклерозата (виж тук ), диабетната макроангиопатия ( виж тук) и болестта на Бюргер (  виж тук ). Поради системното засягане на артериите в цялото човешко тяло, ХАНК много често се комбинира със засягане на коронарните и сънни артерии. По тази причина смъртността  при пациентите с това заболяване е 4 до 10 пъти по-висока в сравнение с популацията на тяхната възраст.
Безспорно доказани рискове фактори за развитието на ХАНК са тютюнопушенето, неконтролираните повишени нива на холестерола и триглицеридите, обездвижването на населението, артериалната хипертония, стресът.
Първото точно описание на заболяването е представено от френският хирург Рене Фонтен преди повече от 50 години. Той разделя ХАНК на няколко стадия, като неговата клинична класификация и до днес остава практически непроменена.
1 стадий. Характерен е с безсимптомното си протичане. Началните симптоми на заболяването се регистрират едва при преглед от съдов хирург - изтънена кожа на засегнатият крайник, задебеляване и загуба на блясък на ноктите, опадване на космите и намаляване на мускулната маса на крака. При внимателно сваляне на ангиологичният статус се установява липса на пулс на предилекционните места на артериите на засегнатият крайник.
2 стадий. Изключително характерно за заболяването е т. нар. клаудикацио интермитенс - при ходене пациентът получава болка най-често в подбедрицата на засегнатия крайник, която го кара да спира. След почивка от няколко минути болката изчезва и позволява ходенето да продължи. След изминаване на определено разстояние симптоматиката се повтаря и болният отново трябва да почине. В зависимост от разстоянието което изминава пациента този стадий се разделя на 2 подстадия: 2 А - с възможност за изминаване на над 150 - 200 м. и 2 Б - клаудикационно разстояние под 100 - 150 м. Разбира се в измерването винаги има известна относителност, тъй като изминатото разстояние се влияе изключително много от температурата на околната среда, наличието на наклон или изкачването на стълби.
3 стадий. Това е стадият на болките в покой. Най-често болката в засегнатият крайник се появява през нощта и буди пациента в леглото, когато крайникът е в хоризонтално положение. При спускане от леглото болката намалява, но се появява ортостатичен оток най-често локализиран в стъпалото, като болевият синдром се редуцира.
4 стадий. При неговото развитие са налице увреди и загуба на тъкани от напредващата исхемия. В този стадий са наблюдават атонични рани - исхемични язви и гангрена, развиващи се най-често по пръстите и стъпалото на долния крайник. Тук в зависимост от локализацията на исхемичните лезии се наблюдават 2 стадия - 4 А - с оформяне на язви и гангрена на пръстите и 2 Б - с прогресиране на заболяването и развитие на посочените исхемични лезии по стъпалото и подбедрицата.