събота, 16 април 2016 г.

Високо ниво на калций в артериите разболява българитe

Това смята авторитетния немски хирург проф.д-р Ралф Лангхоф


Българските пациенти имат твърде високо ниво на калций в измененията по артериите. Освен това те много късно търсят лекарска помощ, което усложнява тяхното лечение. Това заяви на пресконференция със здравни журналисти световният авторитет в лечението на периферни съдови заболявания Д-р Ралф Лангхоф от Германия, който е на двудневно посещение в Болница „Тракия“ – Стара Загора по покана на отделенията по „Съдова хирургия“ и „Инвазивна кардиология“.
Професор Лангхоф проведе на 7 и 8 април ендоваскуларно лечение на шестима пациенти със сложни тромбози и стенози на артериалните съдове в екип с инвазивните кардиолози д-р Борислав Борисов, д-р Михаил Михалев и съдовия хирург доц. д-р Димитър Петков.
Една от основните причини за честата съдова заболеваемост сред българите са лоши навици като тютюнопушенето и други, посочи проф. Лангхоф. Първите признаци, за появата на периферен съдов проблем може да бъде болка в подбедрицата при ходене, която кара човек да спре и да си почине, допълни  доц. Петков. Твърде късен симптом е опадване на космите и поява на ранички по краката, враснали нокти, които може да се дължат на започваща есхемия на крайника. В резултат може да се развие гангрена и болният да загуби крайника си. За щастие в 21-ви век медицината разполага с ендоваскуларни („безкръвни“) или хибридни  методи на лечение, които съчетават отворена с „безкръвна“ хирургия. Тези методики се прилагат и в Болница „Тракия“ на същото ниво, както във всяка европейска болница, посочи доц. Петков. „Ние сме благодарни на проф. Лангхоф, че е дошъл, за да разкрие някои тайни от практиката си в лечението на тези заболявания“, допълни той. Доц. Петков призна, че не са редки случаите, в които екипът му е оперирал неправилно лекувани пациенти. „Работим активно с общопрактикуващите лекари, но симптоматиката не е достатъчно позната и за съжаление такива пациенти може да се срещнат често в отделенията на българските болници“, посочи доц. Петков.
„Бил съм в различни болници в България, разгледах днес Болница „Тракия“ и съм впечатлен, колко модерна е тя. Бих казал, че изглежда по-съвременно от болница Charite Berlin, в която работя, а това е една от най-известните болници в Европа“, посочи по време на пресконференцията той. Проф. Лангхоф заяви, че е удоволствие да работи с д-р Борисов, д-р Михалев, доц.д-р Петков, които имат огромен опит в инвазивните и ендоваскуларни процедури.
Д-р Ралф Лангхоф е изключително известен със своите постижения в областта на  ендоваскуларната медицина или отпушване и разширяване на променените от атеросклероза съдове. В практиката си той е извършил над 15 хиляди различни високоспециализирани интервенции – вътречерепни, бедрени, бъбречни, венозно-лазерни и други. Д-р Ралф Лангхоф е член на УС на Европейската фондация за съдова медицина, главен лекар на отделението по ангиология в Център за съдова медицина Берлин - Вилмерсдорф, член на Научния консултативен съвет за осигуряване на качество в ангиологията.




вторник, 5 април 2016 г.

Съдови хирурзи демонстрираха с видеомост „безкръвна“
аблация на разширена вена с лазер
                                               www.stzagora.net
Над 50 общопрактикуващи лекари от Стара Загора и региона се включиха в работна среща, посветена на съвременната диагностика и лечение на хроничната венозна болест (разширени вени). Работната среща беше организирана от отделение „Съдова и ендоваскуларна хирургия“ в Болница „Тракия“ с ръководител доц.д-р Димитър Петков, дм, който извърши операцията в екип с младия си колега д-р Светослав Бисеров и съдовия диагностик д-р Здравка Атанасова (както и с операционните сестри Цанка Тодорова и Даниела Динева и операционният санитар Светлана Тодорова).

Операцията беше наблюдавана „на живо“ в зала „Тервел“ на Парк-Хотел „Стара Загора“ чрез видеомост от операционния блок на Болница „Тракия“. 

Безкръвната операция продължи само 13 минути, като през цялото време доц. Петков обясняваше онлайн какво се случва на операционната маса. 

Пациент беше 43-годишна жена от Стара Загора, страдаща от няколко години от хронична венозна болест. В разширената вена на дясното бедро на пациента беше въведено специално радиерно влакно, свързано с лазерна апаратура от последното поколение, поддържаща дължина на вълната от 1550 нанометра. Радиерното влакно излъчва лъчението в радиус от 360 градуса, при което разширената вена облитерира  („залепва“) и се  прекъсва патологичния кръвен поток в нея. По-късно оперираната вена постепенно изчезва.
Веднага след операцията пациентката  влезе на крака в зала „Тервел“ и заедно с екипа на доц.д-р Петков получи аплодисментите на наблюдавалите операцията лекари. Тя заяви, че не чувства никаква болка или неразположение в оперираният си крак, въпреки че от интервенцията бяха изминали не повече от двадесет минути.


Работната среща продължи с презентация на доц. д-р Петков за съвременната диагностика и лечение на хроничната венозна болест.


понеделник, 15 февруари 2016 г.

МБАЛ “Тракия” стартира европейски проект за ендоваскуларно лечение на аневризми на коремната аорта

"Здравна поща"
15-21. 02. 2016 
Това съобщи Доц. Д-р Димитър Петков, д. м,  Началник на Отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия на МБАЛ “Тракия”, Стара Загора


Доц. Петков, наскоро се завърнахте от Германия. Какви са резултатите от Вашата визита там?
Моето посещение в Германия беше по повод специално организирана работна среща с цел внедряване на нов вид ендоваскуларни (“безкръвни”) процедури в нашето отделение и в целият Старозагорски регион. Това е проблем, върху решаването на който работим изключително упорито от известно време. Поканата беше отправена от компанията “Jotec”, Германия - единственният европейски производител на устройства за извършване на минималноинвазивни интервенции върху аортата и нейните клонове.
Целта на събитието на което присъствах беше обсъждане и изработване на проект, чрез който с помощта на компанията и специалисти от Германия в Стара Загора да стартира ендоваскуларното лечение на пациенти с аневризми на коремната аорта и илиачните артерии. Със задоволство трябва да отбележа, че разговорите протекоха в изключително конструктивна атмосфера. Всички наши предложения бяха обсъдени и приети, а целите на визитата бяха постигнати изцяло.
Разкажете какво по-конкретно представлява този проект и как ще се реализира той?
Проектът представлява програма, включваща пълният обем на обучение на нашият екип – теоретична подготовка, тренировъчна програма за работа с устройствата, провеждане на ендоваскуларно лечение на аневризми на коремната аорта (EVAR) на тренажори, обучение и участие в реални процедури в клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в Аахен, Германия. Изключително важен момент в преговорите беше постигнатото съгласие, през това обучение да преминат всички лекари от екипа ни, за да можем да сме подготвени за извършване на тези процедури в съответствие с европейските стандарти. След приключване на тази част от проекта ще започнат и първите интервенции в болница “Тракия”, като в началото екипът ни ще бъде подпомаган теоретично и практически лично от Доц. Готфрид Момерц – шеф на Клиниката в Аахен и лекари от неговият екип.
Логично най-важният въпрос, който ще си зададат пациентите, страдащи от аневризми на коремната аорта, е с какво новите процедури ще бъдат полезни за тях?

Този проект е изключително важен за всички пациенти с аневризми на коремната аорта и илиачните артериии в България. В момента в Европа и САЩ 90% от болните с тази патология се лекуват ендоваскуларно. В нашата страна засега устройствата за “безкръвната” операция не се финансират от Здравната каса, но имаме надежда, че това в най-скоро време ще се промени.  Надяваме се,  нашите пациенти също да се лекуват по този изключително щадящ и ефективен начин, който позволява на болните да са в къщи два – три дни след процедурата. А за да могат тези интервенции бързо да станат популярни,  трябва да имаме готов екип за тяхното провеждане. След визитата ми в Германия и  стартирането на проекта очакваме съвсем скоро в болница “Тракия”да бъдат извършени първите такива процедури на пациенти от Стара Загора и региона.

вторник, 26 януари 2016 г.

За ендоваскуларните хирургия и процедури (история на възникването им, начини за извършването им и резултатите от тях)

Част 1
Въведение в ендоваскуларната хирургия

Днес ендоваскуларната хирургия се дефинира като форма на минималноинвазивна хирургия, позволяваща достигането и лечебното въздействие върху променените артериални и венозни съдове във всички области на човешкото тяло. За осъществяването им  най-често се използва пункционен достъп през феморалните (в ингвиналната гънка) и брахиални (в лакътната ямка) артерии. В последните десет години на 21 век технологиите наложиха мощно развитие на ендоваскуларните процедури и днес в съдовата хирургия на водещите европейски държави и САЩ те заемат изключително  висок дял от провежданите интервенции. Много често в съвременната съдовохирургична практика се налага и извършването на така наречените хибридни операции – едноактни интервенции в които част от процедурите върху кръвоносните съдове се извършват по класическият отворен метод, а другата  - чрез извършване на ендоваскуларни процедури. И двата вида интервенции осигуряват много добри резултати, съчетани с минимална травма за пациента и възможно най-къс болничен престой.
История на ендоваскуларната хирургия
Всичко започва с артериографията - изследването, което позволява да станат видими патологичните изменения в кръвоносните съдове – запушвания (тромбози) и стеснения (стенози).
Артериографията представлява метод за вкарване (най-често чрез пункция и вкарване на катетър в кръвоносният съд) на контрастно (видимо за рентгеновите лъчи) вещество в артериалните съдове, което ги изпълва и визуализира измененията в тях. Изследването позволява както поставянето на диагноза,  така и планиране на адекватно лечение от съдовите хирурзи.
За първата извършена ангиографска процедура съобщава Barney Brooks през 1924 г.  

                                    Д-р Барни Брукс - лекарят извършил първата ангиография
Той публикува резултати от три ангиографии на артерия феморалис, чиято  цел е била да определят нивото на предстоящата ампутация при изследваните пациенти 
В Португалия през 1927 г. , Egas Moniz извършва първата ангиография на каротидна артерия.
През 1929 година в Париж, португалският уролог Reinaldo Dos Santos изнася доклад пред Асоциацията на френските хирурзи  в който описва своят клиничен опит с 300 транслумбални аортографии – метод позволяващ изобразяването на коремната аорта, нейните главни клонове и артериите на долните крайници.

                                                              Рейналдо Дос Сантос
Всички тези първи опити за изобразяване на кръвоносните съдове дават лоша визуализация поради инжектирането на недостатъчно количество контраст и бързото му разреждане от движещата се в тях кръв.


Големият пробив в ангиографските изследвания идва след въвеждането на селективната ангиография с катетър, 
                       Ангиография на коремна аорта, чрез въведен катетър в артерия феморалис

въведена за първи път от шведът Sven-Ivar Seldinger през 1952 г. 
                                                                Свен-Ивар Селдингер
Този метод позволява селективно изследване на кръвоносните съдове в различните части на човешкото тяло.
Изхождайки от регистрираните изменения в артериалните съдове, De Bakey развива тезата за сегментното засягане на кръвоносните съдове от атеросклерозата – идея, върху която е реализирана цялостната концепция за байпас операциите в съдовата хирургия.
Патентованият през 1962 г. от Thomas Fogarthy балонен катетър за вадене на тромби от запушените съдове e знаков признак за наближаването на нова ера в лечението на съдовите заболявания. Приблизително по същото време Charles Dotter от Орегон,  САЩ достига до идеята да монтира балон върху катетър, който при раздуването си в стеснената артерия да я разшири. 
                            Чарлз Дотър - бащата на съвременните ендоваскуларни процедури
През 1963 г. той извършва първата дилатация (разширение) на стеснена феморална артерия с предложеното от него устройство. Резултатите си публикува през 1964 г. в статията Transluminal Treatment of Arterial Obstruction публикувана в списание Circulation, November (1964, Vol. 30, pp. 654-670), в която описва 10 клинични случая и и влиза в историята като бащата на интервенционалните (ендоваскуларни) процедури.

Ангиографии на първата ендоваскуларна дилатация на артерия феморалис - от ляво надясно - преди интервенцията, непосредстевно след процедурата, 6 седмици по-късно - за пациента отличен резултат.



сряда, 23 декември 2015 г.

Когато стрелките в 12.00 се слеят
и звън тишината пробуди,
в таз щастлива минута,

желая ви много радост и сполука!