вторник, 26 януари 2016 г.

За ендоваскуларните хирургия и процедури (история на възникването им, начини за извършването им и резултатите от тях)

Част 1
Въведение в ендоваскуларната хирургия

Днес ендоваскуларната хирургия се дефинира като форма на минималноинвазивна хирургия, позволяваща достигането и лечебното въздействие върху променените артериални и венозни съдове във всички области на човешкото тяло. За осъществяването им  най-често се използва пункционен достъп през феморалните (в ингвиналната гънка) и брахиални (в лакътната ямка) артерии. В последните десет години на 21 век технологиите наложиха мощно развитие на ендоваскуларните процедури и днес в съдовата хирургия на водещите европейски държави и САЩ те заемат изключително  висок дял от провежданите интервенции. Много често в съвременната съдовохирургична практика се налага и извършването на така наречените хибридни операции – едноактни интервенции в които част от процедурите върху кръвоносните съдове се извършват по класическият отворен метод, а другата  - чрез извършване на ендоваскуларни процедури. И двата вида интервенции осигуряват много добри резултати, съчетани с минимална травма за пациента и възможно най-къс болничен престой.
История на ендоваскуларната хирургия
Всичко започва с артериографията - изследването, което позволява да станат видими патологичните изменения в кръвоносните съдове – запушвания (тромбози) и стеснения (стенози).
Артериографията представлява метод за вкарване (най-често чрез пункция и вкарване на катетър в кръвоносният съд) на контрастно (видимо за рентгеновите лъчи) вещество в артериалните съдове, което ги изпълва и визуализира измененията в тях. Изследването позволява както поставянето на диагноза,  така и планиране на адекватно лечение от съдовите хирурзи.
За първата извършена ангиографска процедура съобщава Barney Brooks през 1924 г.  

                                    Д-р Барни Брукс - лекарят извършил първата ангиография
Той публикува резултати от три ангиографии на артерия феморалис, чиято  цел е била да определят нивото на предстоящата ампутация при изследваните пациенти 
В Португалия през 1927 г. , Egas Moniz извършва първата ангиография на каротидна артерия.
През 1929 година в Париж, португалският уролог Reinaldo Dos Santos изнася доклад пред Асоциацията на френските хирурзи  в който описва своят клиничен опит с 300 транслумбални аортографии – метод позволяващ изобразяването на коремната аорта, нейните главни клонове и артериите на долните крайници.

                                                              Рейналдо Дос Сантос
Всички тези първи опити за изобразяване на кръвоносните съдове дават лоша визуализация поради инжектирането на недостатъчно количество контраст и бързото му разреждане от движещата се в тях кръв.


Големият пробив в ангиографските изследвания идва след въвеждането на селективната ангиография с катетър, 
                       Ангиография на коремна аорта, чрез въведен катетър в артерия феморалис

въведена за първи път от шведът Sven-Ivar Seldinger през 1952 г. 
                                                                Свен-Ивар Селдингер
Този метод позволява селективно изследване на кръвоносните съдове в различните части на човешкото тяло.
Изхождайки от регистрираните изменения в артериалните съдове, De Bakey развива тезата за сегментното засягане на кръвоносните съдове от атеросклерозата – идея, върху която е реализирана цялостната концепция за байпас операциите в съдовата хирургия.
Патентованият през 1962 г. от Thomas Fogarthy балонен катетър за вадене на тромби от запушените съдове e знаков признак за наближаването на нова ера в лечението на съдовите заболявания. Приблизително по същото време Charles Dotter от Орегон,  САЩ достига до идеята да монтира балон върху катетър, който при раздуването си в стеснената артерия да я разшири. 
                            Чарлз Дотър - бащата на съвременните ендоваскуларни процедури
През 1963 г. той извършва първата дилатация (разширение) на стеснена феморална артерия с предложеното от него устройство. Резултатите си публикува през 1964 г. в статията Transluminal Treatment of Arterial Obstruction публикувана в списание Circulation, November (1964, Vol. 30, pp. 654-670), в която описва 10 клинични случая и и влиза в историята като бащата на интервенционалните (ендоваскуларни) процедури.

Ангиографии на първата ендоваскуларна дилатация на артерия феморалис - от ляво надясно - преди интервенцията, непосредстевно след процедурата, 6 седмици по-късно - за пациента отличен резултат.



сряда, 23 декември 2015 г.

Когато стрелките в 12.00 се слеят
и звън тишината пробуди,
в таз щастлива минута,

желая ви много радост и сполука!

събота, 14 ноември 2015 г.

Все повече нарастват възможностите за ендоваскуларно (“безкръвно”) лечение на болни със съдови заболявания

Вестник “Доктор” 7-14. 11. 2015
Яна Бояджиева

http://www.blitz.bg/article/43172

Вече има няколко клиники и отделения в страната, където ендоваскуларните процедури са рутинна практика.
Твърди доц. Д-р Димитър Петков – ръководител екип на отделение по съдова хирургия в болница „Тракия” – Стара Загора, преподавател в Медицинския факултет на Тракийския Университет, републикански консултант по съдова хирургия, член на Националните дружества по съдова хирургия, флебология и ендоваскуларна терапия, както и на European Society of Vascular Surgery и International College of Angiology.
През месец октомври се проведоха две големи събития в областта на съдовата и ендоваскуларната хирургия: Годишният конгрес на Европейското дружество по съдова хирургия и Годишната Национална конференция на Българското национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. „И двете събития преминаха под знака на най-важната и актуална тема в съдовата хирургия – все по-широкото прилагане на ендоваскуларните („безкръвни”) операции на кръвоносните съдове, - каза доц. Петков. – В някои държави повече от половината процедури вече са ендоваскуларни. Искам да отбележа, че и в България имаме значителен напредък в това отношение. Вече имаме водещи клиники и отделения, в които ендоваскуларните процедури са рутинна практика. И категорично твърдя, че в тях се работи по начина, по който се работи в цял свят. На пациентът се предлага комплексно лечение - избира се най-подходящата за него ендоваскуларна процедура или операция, т.е. болният получава медицинска помощ на най-високо ниво. Вярно, че все още тези медицински центрове са малко на брой, но по-важно е, че нещата вървят в тази посока”.
Вижте какво още каза в интервюто за „Доктор” доц. Димитър Петков.

-      Доц. Петков, кои състояния са „най-подходящи” за ендоваскуларните процедури?
-      Има болни, които са подходящи за един тип лечение, а други - подходящи за друг тип лечение. Това става ясно след като се извърши ангиография (цветна снимка) на кръвоносните съдове. В зависимост от анатомичната локализация на стесненията и запушванията и тяхната дължина, се преценява какво лечебно поведение да се предприеме. Много често съдовите хирурзи използват и т.нар. хибридна хирургия, при която се работи съчетано: в един сегмент ендоваскуларно се разширява артерията, а в следващият сегмент оперативно се извършва байпас. Така че възможностите на съдовата хирургия позволяват извършването и на трите вида процедури: ендоваскуларни, оперативни и хибридни.
-      В предишния ни разговор казахте, че в много държави рутинно се извършва ендоваскуларно лечение при аневризма на коремната аорта (EVAR).
-      Така е. В много държави лечението на разширението на коремната и гръдната аорта е рутинна процедура. Ендоваскуларно се поставя устройство, което изолира кръвният ток от аневризмата и болният живее без никакви рискове.
-      Доц. Петков, относно аневризмите на коремната аорта, бих искала да ви попитам, какво е характерното за това заболяване?
-      Аневризмите много често протичат коварно и безсимптомно. Болният не знае, че има такова заболяване. Понякога може да има тежест и напрежение в корема, може да усеща туптене. Но обикновено само когато аневризмата стане по-голяма, симптомите започват да се усещат по-отчетливо и болният търси лекарска помощ. Част от аневризмите се откриват и случайно - при ехография на жлъчен мехур например.
-      Да припомним важното и характерното и за другите артериални заболявания.
-      Говорейки за артериалните заболявания, свързани със стесняванията и запушванията на артериите, е важно да се знае следното:  когато болният ходи се появява болка , най-често в подбедрицата. Пациентът спира да почине, но след извървяване на нови стотина метра, му се налага отново да спре. Това е един от по - ранните характерни симптоми на хроничната артериална недостатъчност. При напредване на  измененията в кръвоносните съдове се появяват и  болки в  покой. В последните стадии на заболяването се развиват гангрени, некрози.
-      Има ли консервативно лечение на тези заболявания?
-      Да. Първи стадий и в някои случаи втори стадий на хроничната артериална недостатъчност се лекуват медикаментозно.
-      Доц. Петков, няма да е излишно ако попитам до какви усложнения може да се стигне при болестите, за които говорим, ако не се предприеме навременно лечение?
-      Най-опасното усложнение при аневризма на коремната аорта е руптурата, т.е. тя да се спука и болният да загине за минути. А най-тежкото усложнение при хроничната артериална недостатъчност е развитието на гангрена и загуба на крайник.
-      Надявам се това да са много редки случаи.  Медицината напредва, а и самите хора не биха чакали.
-      За съжаление, в някои от случаите няма възможност да помогнем на пациента. Понякога заболяването протича толкова тежко, че няма възможна процедура или операция, която да доведе до спасяване на крайника. И тогава, за съжаление се преминава към ампутация.
-      Доц. Петков, ясно е, че напредъкът на безкръвните операции е факт, но как стоят нещата с диагностиката, може би тук е по-големият проблем?
-      Да, определено може да се говори за напредък и в нашата страна. Тази година се навършват 25 години, от извършването на първата “безкръвна” операция за аневризма на коремната аорта (EVAR). Вече почти в цял свят аневризмите се лекуват по този начин. И разбира се, все повече нарастват възможностите за ендоваскуларно лечение на съдовата патология. Относно въпроса ви за диагностиката и лечението на тези заболявания, мога да кажа следното: те са проблем дотолкова, доколкото болният да открие специалистите, предлагащи пълната лечебна гама от диагностични и лечебни процедури. Защо? На не малка част от пациентите ни все още се предлагат или само класически операции, независимо дали става въпрос за разширени вени или артериална недостатъчност или само ендоваскуларно лечение. Принципът обаче е, че когато има индикации за определен вид лечение, трябва да се прилага именно то. Проблемът в България е, че все още не са много клиниките и отделенията, в които се извършва пълният терапевтичен спектър. В тях специалистите предлагат това, което е подходящо за болния, а не това, което могат. Болните трябва да се насочват към клиники и отделения, в които могат да получат целия обем медицинска помощ. Именно затова хората трябва да бъдат правилно насочвани за лечение и да имат възможност да направят внимателно своя избор.     
-      А не са ли личните лекари тези, които трябва да насочват болните?
-      Ние непрекъснато поддържаме отлична комуникация с общопрактикуващите лекари и те определено вършат работата си, като насочват към съдовите хирурзи болните, които се нуждаят от оценка и лечение. Хората активно трябва да търсят местата, на които да им се предложи най-адекватното за тях лечение. Добре е да търсят и второ мнение. За съжаление, често при нас идват пациенти, които казват: нямах друг избор. А се оказва, че има варианти.


В края на интервюто Доц. Димитър Петков обясни, че финансирането на стентовете и т.нар. медикамент излъчващи балони за ендоваскуларните процедури, се поема от Здравната каса. Не се покриват само устройствата за ендоваскуларното лечение на аневризмите. Той изрази надежда, че и този въпрос ще бъде решен в близко бъдеще, тъй като е бил един от най-дискутираните по време на Националната конференция на БНДСЕХАпреди дни. „Ще продължим да работим в тази посока, - каза в заключение специалистът. – Не може в цял свят EVAR да е рутинна процедура, а ние да оперираме такива пациенти само по отвореният метод. Нека хората се интересуват повече за здравето си, нека се информират допълнително и да правят правилно своят избор. Здравето е най-ценното за всеки и пациентите сами трябва да търсят решението”.

сряда, 4 ноември 2015 г.

“Angiodroid” Италия, представи на сайта си информация за наша презентация и Годишната Национална Конференция на БНДСЕХА

From 8th to 11th October 2015 in Varna (Bulgaria) was held the 19th Annual Conference of Bulgarian Vascular Surgeons.
Thanks to the great job of our local distributor, Angiodroid took part to the event as well.
We have had the honor to have a special session titled “Angiodroid – The first automatic injector of CO2 as a contrast media for diagnostic, vascular and endovascular procedures – possibilities and advantages.” given by Professor Dimitar Petkov – Trakia University, Head of VS ward in Trakia Hospital, Stara Zagora.
Линк към представената информация:

(От 8 до 11 Октомври 2015 г. във Варна (България) се проведе 19 Годишна Конференция на Българските съдови хирурзи.
Изказваме благодарност за огромната работа на българският ни представител, който активно участвува в събитието.
Ние имахме честта да организираме специална научна сесия “Angiodroid – първият автоматичен инжектор на СО2, като контраст за диагностика и ендоваскуларни процедури – възможности и предимства” – представена от Доц. Димитър Петков –Тракийски Университет, Началник на Клиника по съдова хирургия и ангиология, МБАЛ “Тракия”, Стара Загора.

Изказваме благодарност на всички, които ни посетиха по време на конгреса.)