понеделник, 13 юли 2015 г.

Нови възможности за диагностика и ендоваскуларно лечение на съдовите заболявания дава използването на въглероден двуокис (СО2).


Йод базираните контрастни вещества са изключително разпространени и позволяват рентгенова визуализация на различни кухинни органи и кръвоносната система на човешкото тяло. Те са високомолекулярни съединения с голям вискозитет и при употреба за съжаление увреждат най-често бъбреците. Използването им при пациенти с бъбречна недостатъчност с различен произход (диабетна, възпалителна, контрастно индуцирана нефропатия и др.) или с доказана алергия към йодни препарати и хипертония е с висок риск.
През 70-те години в САЩ започва разработването на ново контрастно вещество - въглероден диоксид (CO2). Очакванията са, че то ще позволи извършване на безопасни контрастни изследвания при високорискови пациенти с непоносимост към йод и/или бъбречна недостатъчност. Постепенно технологията се развива, но основен проблем остава дозирането на количеството газ при извършване на контрастното изследване.
авлизането на цифровите технологии в образната диагностика и усъвършенствуването на възможностите за прилагането на СО2 като контрастно вещество, позволи използването му за извършване  на ангиографии (контрастни изследвания, установяващи наличието на  стеснения и запушвания на артериалните кръвоносни съдове). Газът има огромно предимство при пациенти със свръхчувствителност към йодните контрастни вещества, с бъбречна недостатъчност, диабетна нефропатия, хипертония, високи креатинин и урея, контрастно индуцирана нефропатия.
След инжектиране в кръвоностната система поведението на CO2 е напълно различно от това на йодният контраст. Липсата на вискозитет позволява значително по-добро контрастиране на колатералната мрежа и на изолирани проходими участъци на артериалната система. Характерно за ангиографските изображения с СО2 е че са визуализират като негативни, за разлика от тези при инжектиране на йод базиран контраст.

В кръвта на човека СО2 е 20 пъти по-разтворим от кислорода. Елиминирането на въглеродният двуокис от тялото е много бързо и се извършва чрез издишването му през белите дробове при доказана липса на негативен ефект върху бъреците.

СО2 се прилага все по-широко в съдовата хирургия, тъй като прилагането на газовата ангиография e възможно само за диагностика и ендоваскуларно лечение на съдова патология под диафрагмата – абдоминална аорта и нейните главни клонове – ренални и илиачни артерии, артериите на долните крайници и диабетни артериопатии под коляното дължащи се на диабет.



За разлика от контрастните вещества на йодна основа, СО2 се излъчва веднага от организма и спестява на пациента и лекарския екип редица процедури, свързани с медикаментозната профилактика на контрастно индуцираната нефропатия.
Отделението по съдова хирургия и ангиология в МБАЛ “Тракия” вече разполага с най-съвременният СО2 инжектор (“Angiodroid”) за диагностика и ендоваскуларно лечение на стенозите и тромбозите (стесненията и запушванията) на артериите в човешкото тяло. Използването на СО2 при извършване на ангиографските изследвания вече категорично се налага като стандарт при нашите пациенти,  нуждаещи се от  този вид диагностика и лечение на съдовата патология.

понеделник, 8 юни 2015 г.

Хроничната Венозна Болест засяга все по-често млади хора


“Здравна поща”, 08 – 14.06. 2015 г. Година XV, бр. 23(790)
Мадлен Пеева
Доц. Д-р Димитър Петков, д.м, Началник на Отделение по съдова хирургия и ангиология, МБАЛ “Тракия”, Стара Загора
Доц. Петков, защо точно през пролетта се провеждат профилактичните прегледи за диагностика на Хроничната Венозна Болест (ХВБ)?
С настъпването на пролетта и повишаването на температурите оплакванията на пациентите с Хронична Венозна Болест (ХВН) нарастват.  Част от хората за първи път обръщат внимание на появилите се по краката им разширени вени и започват да търсят лекарска помощ. С увеличаването на градусите тежестта, напрежението, отоците и размерите на разширените вени прогресират. В някой от случайте се отварят и типичните венозни язви, разположени над вътрешният глезен. Именно това е водещата причина провеждането на ежегодните профилактични прегледи за диагностика на ХВБ да е през пролетта.
Има ли някакви тенденции около ХВБ, които установиха  станалите вече стандарт ежегодни профилакични прегледи?
Определено вече има доказани факти, които са оформили профила на българският пациент с ХВБ и които ни помагат да бъдем по-ефективни в диагностиката и лечението му. Българинът все по-добре познава симптомите на заболяването.  В преобладаващата част от случайте е информиран задоволително за прилаганите диагностични подходи, както и за лечението му с най-съвременните средства – ендвенозна лазерна и радиофреквентна аблация и склеротерапия. Като изключително положителен елемент в поведението на нашите пациенти отчитам нарастналото  активно отношение към заболяването и активното търсене на специализирана медицинска помощ за провеждане на адекватно лечение. За съжаление има и факти, които не са положителни, но трябва да ги приемем и да се съобразяваме с тях. Един такъв важен елемент от спектъра на заболяването е подмладяването му. Разширените вени все по-често  се диагностицират сред младите хора в активна възраст. Също така бих искал да отбележа, че докато преди няколко години сред децата до 15 годишна възраст ХВБ беше изключително рядкост, днес в кабинетите все по-често преглеждаме деца с това заболяване.
Как вашият екип ще се включи в националната кампания за диагностика и лечение на ХВБ?
Както всяка година, така и през тази кампания екипът ни ще бъде един от водещите в страната. Предвиждаме да проведем кампании в Стара Загора, Казанлък и Раднево, като безплатните прегледи ще се извършат от водещите ни съдови хирурзи. На 8, 9 и 10 юни в Стара Загора прегледи ще извърши Доц. Димитър Петков. В Раднево Д-р Иван Тенев вече преглежда в Медицински Център 1, а в Казанлък Д-р Антон Елкин, ще извърши прегледи в МЦ “Мазалат”.
Информация за кампанията ни можете да намерите на www.venite.bg и на фейсбук страницата на Отделението по съдова хирургия и ангиология.
Изхождайки от големият ни опит, натрупан в предходните години, сме убедени, че кампанията ни и тази година ще помогне на много хора да решат проблемите си с хроничната венозна болест.


събота, 23 май 2015 г.

Екипът на Отделение по съдова хирургия и ангиология ще извърши безплатни прегледи за диагностика и лечение на разширени вени


През месеците май и юни се провеждат традиционните прегледи за диагностика и лечение на хронична венозна болест (ХВБ, разширени вени). Както всяка година екипът на Клиниката по съдова хирургия и ангиология ще бъде един от водещите участници в националната инициатива. Кампанията ще бъде проведена в Стара Загора, Казанлък, Раднево, Хасково и Сливен като безплатните прегледи ще се извършат както следва:
-       на 19 май в МЦ  1 - Раднево прегледите бяха извършени от Д-р Иван Тенев. 
-       на 27 май и 10 юни в МЦ “Мазалат”, Казанлък Д-р Антон Елкин ще преглежда пациенти с ХВБ. Телефонът за записване е 0431/62225.
-       на 28 и 29 май Доц. Димитър Петков ще преглежда пациенти в ДКЦ “Свети Георги”, Хасково, а телефонът за записване е 038/606 229
-       на 8, 9 и 10 юни в МЦ “Трета поликлиника”, Стара Загора прегледи ще извърши Доц. Димитър Петков. Записването ще бъде на телефон 042/987 754 и ще се извършва след 1 юни.
-       Доц. Д. Петков ще преглежда безплатно пациенти с ХВБ и в Сливен – ДКЦ “М. Г. Миркович”. Датите са 23 и 24 юни, а телефоните за записване след 15 юни са: 044/611 797 и 044/625 296.
Записванията ще се извършват до изчерпването на часовете за преглед.




понеделник, 20 април 2015 г.

Кардиометаболитна академия 18-19 април, 2015 г, Поморие


На 18 и 19 април в Поморие се проведе поредното събитие на “Кардиометаболитна академия за общопрактикуващи лекари”.
Програмата включваше две сесии:
1 сесия – “Метаболитни и съдови нарушения – клиника и терапевтичен подход” с модератор Доц. Д-р Димитър Петков, д.м.
2 сесия – “Кардиометаболитен профил на нискодозираната комбинация от бета-блокер и дуретик” с модератор Д-р Мариана Контева

Доц. Димитър Петков изнесе и лекция на тема “Периферна артериална оклузивна болест – диагностика и лечение. Препоръки на клиничното ръководство на БНДСЕХА”.

Ето и акцентите на изнесената лекция:

Периферната артериална болест (ПАБ) е сборно понятие за група заболявания, които водят до:
Прогресиращи стенози и/или тромбози на артериалните съдове, като ПАБ може да бъде хронична или остра.
Хроничната артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) представлява клиничен израз на хронична диспропорция между необходимостта от кислород и доставянето му в тъканите на крайника и се дължи на намален магистрален артериален кръвоток (артериална тромбоза и/или стеноза).
През 2012 г. у нас бе създаден Национален епидемиологичен регистър за ПАБ. Той включва 4977 високорискови българи. Периферна артериална болест е налице при 35.2% от тях. По-голяма е честотата при мъже, пушачи и в напреднала възраст. ИБС имат 16.6% от пациентите с ПАБ, а 14.9% – МСБ.
Рисковите фактори за развитие на атеросклероза са валидни и при ПАБ:
Тютюнопушене, Диабет, Хипертония, Дислипидемия, повишени нива на С-реактивен протеин.
Критичната исхемия на крайника е изява на ПАБ с типична хронична исхемична болка в покой и/или увреждане на кожата (исхемични язви некрози, гангрена).
Необходими изследвания за поставяне на диагнозата са:
Ангиологичен статус, Доплерсонография, Компютърно Томогрофска Ангиография и/или Пункционна ангиография.
Лечението на пациентите включва:
Спиране на тютюнопушенето, индекс на телесна маса ≤25 kg/m2, нискохолестеролова  диета, контрол на артериалното налягане, контрол на липидния профил, контрол на диабета, перманентен контрол от съдов хирург или ангиолог.
Медикаментозно лечение на клаудикацио интермитенс
Прилагат се Cilostazol, Naftidrofuryl (Дузодрил) , Pentoxifylline (Агапурин).
Aнтиагрегантната терапия с ацетилсалицилова киселина или clopidogrel  се прилага за намаляване на риска от инфаркт на миокарда, инсулт  и съдова смъртност при хора с ПАБ.
Ендоваскуларните процедури и оперативното лечение са индицирани за пациенти с късо клаудикационно разстояние и критича исхемия на крайника, заплашваща с неговата загуба, като трябва да е налице задоволително отношение полза–риск. Най-често прилаганите процедури са: дилатация на стенозите с медикамент излъчващ балон, стентиране или байпас.
Профилактика на ПАОБ включва: движение, контрол на рисковите фактори, редовно посещение при ОПЛ, насочване на всички рискови пациенти към съдов хирург и ангиолог за скрининг, оценка и последващо поведение.